ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ВОТ И С НЕГО РЕФЕРЕНДУМ

70-те процента негласуващи са истинските победители на изборите сега, опасно е, че нямат представителство

Темата за задължителното гласуване се завръща в политическия дебат всеки път, когато наближат избори. Въпреки това никога досега не сме били толкова близко до въвеждането на този метод на „принудителната демокрация", колкото днес. Никога и необходимостта не е била толкова голяма. След 24 г. свободни и демократични избори политическата система е в срив, който може да има дългосрочни последствия върху развитието на страната.

Проблемите са два - на първо място намаляващото участие на избирателите, което поставя под постоянно съмнение представителността на институциите, и тяхната способност да водят страната напред. Това е голямата слабост на 42-ото народно събрание и тя може да бъде отстранена само на избори. За съжаление, европейските избори само задълбочиха проблема с представителността и изведоха на преден план фалшиви победители. Това беше триумф на дисциплинираните партийни ядра, на контролирания вот, но не и на демокрацията. 70-те процента негласували са истинските победители, но нямат свое представителство, а това е опасно в условията на нестабилна политическа и икономическа среда.

Вторият задълбочаващ се проблем е именно контролираният вот във всичките му разновидности, който започва да изкривява лицето на крехката ни демокрация. Бедността и безработицата само увеличиха набора от средства за тотален контрол върху избирателния процес сред големи групи от населението. Факт е, че вместо с професионални политици партиите се сдобиха с професионален електорат, системно проверяван, тормозен и понякога скромно възнаграждаван за своето послушание.

На пръв поглед идеята за задължително гласуване изглежда като последен ход на политическата класа. След неспособността на политиците да мотивират хората да гласуват следва задължаването им. Някои ще кажат, че така е най-евтино, че насилването на избирателите е крайната фаза преди пълния провал на демокрацията. Всъщност това е последната защитна система на демокрацията, когато отговорността за нея трябва да бъде поета от всеки гражданин с неговия вот. Ще кажат, че избор няма, но нацията винаги е способна да създаде този избор. Тази теза обслужва найвече партиите на статуквото, които разбират задължителното гласуване като задължение на хората да гласуват за тях и това им се струва естествено нелепо.

Избор винаги има и задължението да го направим ще ни вкара в онзи размисъл, който ще роди алтернативите, ще даде път на новите политичеки решения. Обществото внимателно трябва да следи кой е „за" и кой „против", задължителното гласуване, да наблюдава бързата еволюция на мненията, диктувана от страха на някои политици, че хората ще излязат извън наложената им щампа на ограничения избор, че ще припознаят алтернативата и така ще опровергаят собственото им усещане за незаменимост. Тази тема се превърна в горещ картоф, който ГЕРБ и БСП си прехвърлят с надеждата, че междувременно и тези избори ще минат. Ясна е и позицията на ДПС - „против", с което открито признават, че всъщност са най-заинтересовани от запазване на сегашния модел, който всъщност самите те конструираха.

Така наречените големи партии бързо разбраха, че задължителното гласуване ще роди нова политическа сила и спешно го преосмисляха. Идеята за бързи и ефективни промени в Избирателния кодекс беше заменена с идеята за референдум, но какъв референдум? Такъв, в който ще участват пак 20% от гласоподавателите ли? Не е ли най-добре и референдумът, както и изборите да се проведат при задължително гласуване и тогава да видим какъв ще е резултатът. Нима можем да решим съдбата на избирателната система с участието на 20% от народа? Не е ли по-добре тогава тя да се решава в Народното събрание?

Предложението за въвеждане на задължително гласуване на предстоящите парламентарни избори и съчетаването им с референдум за основните параметри на избирателната система е единствено възможното решение за преодоляване на политическата криза, а тя е криза на представителността. Естествено, последната линия на защита на партиите на статуквото е оправданието с конституцията и Конституционния съд, съставен от самите тях. Та нали в същата конституция пише, че имаме и други права правото на свобода и неприкосновеност, да не бъдем следени и подслушвани, но в същото време това е възможно със специален закон. По същия начин със специален закон са уредени и нашите избирателни права и начинът, по който ги упражняваме. Нека приемем тези промени в Избирателния кодекс и да следим внимателно кой ще ги оспорва в КС. Това ще е показателно за губещите и печелещите от статуквото. В противен случай рискуваме да се плъзнем още по-надолу до нива на участие, при които дори да ползваме средствата на пряката демокрация, те ще работят в един ограничен кръг. Така пътят до дирижираната демокрация ще бъде много къс и ние вече усещаме ефекта от нея.

Задължението да гласуваме е и власт, с която може да помогнем на самите себе си да излезем от кризата на доверието, да изберем онези, които могат да ни представляват. Те не са в днешния парламент, но това тревожи само тях, защото обществото вече показа, че има алтернативи. Може и да сгрешим, но когато сме много, грешката ще е помалка. Звучи просто, но е вярно.

Източник: 24 часа