РУМЕН ЙОНЧЕВ ОТНОВО СРЕЩУ ПРОИЗВОЛА НА СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ И БАНКИТЕ

МОТИВИ КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС: Предлаганите изменения и допълнения на Гражданско процесуалния кодекс са породени от необходимостта за развитие на правовата държава и хармонизиране на българското законодателство с общоевропейското. Зачестилите проблеми и повтарящите се порочни практики при принудителното съдебно изпълнение, водят до драстично нарушаване на конституционните и европейски права на длъжниците, което поражда значително обществено напрежение. Нуждата от бързо и ефективно съдебно изпълнение не може и не бива да бъде за сметка на основните човешки  права на засегнатите страни. Необходимостта от равнопоставеност между различните субекти в изпълнителния процес и от съдебната защита на длъжниците в случаите на незаконосъобразно нарушаване на техните права налага изменение на нормативната уредба.

 

Измененията и допълненията на чл. 47 и чл. 430 от ГПК, както и създаването на нов чл. 47а от ГПК цели преодоляването на порочните практики  изпратените съобщения и призовки по съдебни и изпълнителни производства да не достигат до техния адресат, поради което адресатът бива лишен от съдебна защита. На адресатите на призовки и съобщения ще бъде оказвана правна защита от назначените особени представители и в случаите, в които са променили своя адрес, без да са извършили надлежна регистрация по настоящ адрес, поради което не узнават, че срещу тях се води съдебно или изпълнително производство.

 

Допълнението на чл. 88 от ГПК визира създаването на санкция спрямо връчителите, които не извършват законосъобразно връчване на призовките и съобщенията. То ще действа дисциплиниращо и превантивно спрямо тези от тях, които недобросъвестно  биха накърнили правата на адресатите на съобщения и призовки.

 

 

 

Изменението и допълнението на нормата на чл. 410 от ГПК ще намали натовареността на съдебната система, в случаите в които длъжниците не оспорват своите задължения. Тази промяна ще намали и разходите, които длъжниците на безспорни вземания ще правят в сравнение с разходите, които биха имали при провеждане на исково производство.

 

Отмяната на чл. 417 от ГПК и свързаните с него разпоредби ще предотврати случаите, в които се налагат обезпечителни мерки и се изпълнява принудително срещу лица, които въобще нямат задължения или имат дълг, който е в много по-малък размер от претендирания по реда на това производство.  Ще се постигне хармонизация с чл. 6, чл. 13 и чл. 14 от Европейската конвенция  за защита правата на човека и основните свободи, които вменяват като задължение на държавите членки на СЕ да гарантират на лицата под тяхна юрисдикция правото, в случаите на правен спор, същият да бъде разгледан  от независим и безпристрастен съд в публично заседание и в разумен срок. На лицата, страни по правен спор ще бъдат предоставени „ефективни средства за защита“, съгласно изискванията на Конвенцията, като ще се отстрани дискриминацията, забранена от същата между лицата, срещу които се изважда заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК и останалите правни субекти, които доказват своите права и наличието на задължения спрямо тях по реда на исковото производство. Субектите, чиито права по Конвенцията се нарушават от съществуването на чл. 417 от ГПК, имат право на индивидуални искове пред Съда на СЕ в Страсбург и на справедливо обезщетение за нарушаването й. С отмяната на този член и на свързаните с него разпоредби от ГПК ще се предотврати присъждането на такива обезщетения, които се заплащат от бюджета на Република България. Отмяната на чл. 417 от ГПК и свързаните с него норми ще доведе и до хармонизация с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 9 април 1993 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в Закона за защита на потребители, на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския Съюз, на принципа на ефективност при прилагане на правото на съюза и на задължителната практика на Съда в Люксембург по прилагането на тази Директива.  Ще се преустановят случаите, в които срещу потребители на банкови и други услуги и стоки по смисъла на Директивата, се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, без съдът да преценява ex officio още в рамките на заповедното производство, съгласно изискванията на преюдициално заключение С-618/10 на Съда на ЕС , дали са налице неравноправни клаузи в потребителските договори. Ще се хармонизара българската нормативна уредба с правото на ЕС, което в момента не предвижда възможност изпълнението да бъде спряно до приключване на исковото дело, което противоречи на задължителното тълкуване, обективирано в преюдициално заключение С-415/11 и преюдициално заключение С – 432/05 на Съда на ЕС. Нарушаването на правото на Европейския съюз е основание Европейската Комисия да постави Република България под наблюдение и впоследствие да инициира производство по реда на чл. 258 и сл. от Договора за функционирането на Европейския съюз за „установяване неизпълнение на Договорите от държавите членки“. С отмяната на чл. 417 и свързаните с него норми от ГПК, ще се предотврати възможността Европейската Комисия да вземе решение да заведе дело срещу България в Съда на ЕС, който може да наложи наказание срещу България, изразяващо се в еднократно определена сума, в периодично дължима имуществена санкция, дължима до отстраняване на нарушението или в комбинация между двете.

 

Измененията на ГПК в частта на принудителното изпълнение цели да създаде равновесие между правата на кредитори и на длъжниците и постигане на целите на принудителното изпълнение в съчетание с принципите на законосъобразна и съразмерна на интереса на кредитора принуда и на гаранция за защита на основните права на длъжниците.

 

С допълнението на чл. 433, ал. 2 от ГПК се цели постановяване на акт за прекратяване на изпълнителното дело незабавно, след настъпване на обстоятелствата, визирани в алинея първа и преустановяване на порочните практики да не се вдигат обезпечителните мерки запор и/или възбрана, независимо от обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено.

 

С измененията и допълненията на чл. 435, ал. 1 и 2, на чл. 436,ал.5 и чл. 438 от ГПК, се цели създаването на реални гаранции за защита правата на длъжниците и възможност за ефективен съдебен контрол върху незаконосъобразните действия и/или бездействия на съдебните изпълнители. С въвеждането на двуинстанционност на съдебното производство се гарантира отстраняването на евентуалните съдебни грешки и създаването на стабилна съдебна практика от две инстанции. Предвиденото суспензивно действие на депозираната жалба срещу действие и/или бездействие на съдебния изпълнител, създава гаранции, че в случаите на незаконосъобразност на обжалвания акт, същият няма да увреди правата на длъжниците.

 

Допълнението на нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК създава защита на собствеността на длъжниците срещу незаконосъобразното изпълнение в случаите, когато се извършва преценка за несеквестируемостта в противоречие на Закона за устройство на територията и в случаите, в които между образуването на изпълнителното дело и налагане на възбрана и извършването на публичната продан е изминал значителен период от време.

 

С изменението на чл. 446, ал. 1 се цели преодоляване на създадената порочна практика, разпоредбата да се тълкува като създаваща защита само по отношение на пенсиите. Промяната на нормата на чл. 446, ал. 1 от ГПК и използването на притежателното местоимение в множествено число „чиИто“ ще доведе до преустановяване на стестнителното и ограничаващо правата на длъжниците тълкуване на защитната норма.

 

Допълнението на разпоредбата на чл. 459 от ГПК има за цел да се преустановят практиките да не бъдат уведомявани за образуваните изпълнителни дела лицата, които са визирани в ал. 1 и ал. 2 от този член.

 

Отмяната на ал. 2 и изменението на ал. 1 от чл. 468 от ГПК ще доведе до задължителното  определяне на пазарната оценка на движимата или недвижимата вещ от вещо лице, което притежава специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други и ще преустанови неправилната практика, тези оценки да бъдат определяни от съдебните изпълнители.

 

Допълнението към чл. 487, ал. 2 от ГПК, чрез вписването на публичната продан в партидата на имота в съответната служба по вписванията по местонахождението на имота и в имотния регистър към АГКК, ще доведе до даване на по-голяма гластност за извършваната продан и оттам до предотвратяването на случаите, в които един и същ недвижим имот се изнася на публична продан от двама или повече съдебни изпълнители.

 

Допълнението на чл. 488, ал. 1 от ГПК предвижда публичната продан на недвижим имот да бъде извършвана от длъжностно лице, служител на съда, с юридически стаж не по-малко от 10 години, което да контролира дали процедурата  по проданта е извършена съобразно изискванията на ГПК.Извършването на проданта от такова длъжностно лице ще създаде допълнителни гаранции и контрол за нейната  законосъобразност.

Изменението на чл. 508, ал. 3 от ГПК хармонизира  срокът, предвиден в тази норма със срокът, уреден в  разпоредбата на чл. 428, ал. 1 от ГПК.

Измененията и допълненията на Гражданския процесуален  кодекс  и изложените мотиви са в подкрепа на правовия ред и защита на гражданите. С предложените промени се цели създаването  на по-справедливо и ефективно съдебно изпълнение и на равнопоставен състезателен съдебен процес.  Промените са насочени към пресичане на различните порочни практики в изпълнителното производство и към преустановяването на случаите на злоупотреба със служебно положение и  на увреждането на  интересите  на длъжниците. С измененията се цели и по-висока степен на отговорност в действията на служебните лица в изпълнителния процес.