РУМЕН ЙОНЧЕВ: НЕ ИСКАМ ДА ОТГЛЕЖДАМЕ ДЕЦАТА СИ С ВНОСНИ ДОМАТИ

Днес му е времето за смелост и промяна в държавата, казва лидерът на ЗНС Румен Йончев, номиниран в евролистата на коалицията с ББЦ, ВМРО и Гергьовден.

Защо напуснахте „Коалиция за България” и станахте част от Коалиция „България без цензура, ЗНС, ВМРО и „Гергьовден“?

Аз винаги съм бил част от Земеделския народен съюз и ние подкрепихме Коалиция за България с цел да предотвратим повторно управление на ГЕРБ. Колкото до нашия съюз с ББЦ и останалите ни партньори, то ЗНС стои в неговата основа. Ние нямаме никакви колебания, че това е единственият начин да изградим политическия център, за който земеделците работят вече повече от век. За първи път в демократичната история на България, имаме възможност да изместим ДПС от ролята им на “балансьор”, като създадем истински център. Така ще се сложи край на много порочни практики в българския политически живот. Днес му е времето да махнем обръчите от българската политика! ​

Как си обяснявате скандала с ЕГН-та и подписите за регистрация на политическите партии? Самият Вие бяхте замесен, след като името ви попадна в чужди списъци? Очаквате ли фалшификация на вота?

Този скандал показа категорично нещо, което всъщност знаем - че държавата ни не пази личните ни данни. Не знам какво върши въпросната комисия за защита, но явно нищо не постига. От друга страна, ЦИК създаде един опасен прецедент, при който всеки работодател, разполагащ с личните Ви данни, може да провери за коя партия сте се подписали. Това опорочава тайната на избор ​а​ и създава инструменти за натиск, основно върху служители в администрацията. Що се отнася до моя подпис, странно е защо той не се появи там, където съм го дал наистина - в полза на нашата коалиция, а някъде другаде. Така и не получих разумно обяснение от ЦИК и това навежда на мисълта, че там се работи хаотично, ако грешките не са умишлени.

В момента сте трън в очите на много хора – внасяте неудобни законопроекти, участвате в създаването на център, който да измести балансьорите от ДПС?

Този център вече е факт в Народното събрание, ние внасяме и ще продължим да внасяме законопроекти, които може и да са неудобни, но решават проблеми, които са отлагани прекалено дълго – искаме да оправим големия грях на Тройната коалиция, която прие закона за частните съдебни изпълнители, искаме да се изчака с продаването на земеделска земя на чужденци, ​докато българинът не изравни стандарта си с този на европееца, да стопираме банковия произвол и др. За съжаление, няма воля за тяхното приемане и явно ще трябва да дойде следващият парламент с широко присъствие на нашия център, за да могат да се случат всички тези, а и много други ​неща, които планираме да подобрим​. Ние не се опитваме да заменим ДПС като балансьор, защото България няма нужда от балансьори. Този модел е изчерпан и вреден, той носи постоянна нестабилност, за да са нужни балансьорите и да могат те да диктуват дневния ред на обществото. Това доведе до днешното крайно политическо озлобление и нестабилност. Ние градим нещо съвсем друго, автентичен политически център, който да премахне балансьорския модел и да доведе до трайна стабилност. Само тогава ще можем да решаваме проблемите на хората, а не на политиците.

Успявате ли да балансирате между ролите на успешен политик, добър съпруг и грижовен баща?

Не знам какъв точно е успешният политик, но мисля, че в семейството се справям добре. Не е нужно човек да балансира, защото това означава да отнема по нещо от едното и да го дава на другото. Според мен това не е рецепта за успех, още повече, че това са две съвсем различни сфери. Щастлив съм и в двете! Раздавам се.

Балансът между различните земеделски движения не е ли по-труден?

Земеделското движение е само едно и то е такова от 115 години. Има немалко хора, които се опитват да го присвоят. Мисля, че надживяхме ерата на земеделските съюзи с имена на своите лидери и се завръщаме към корените на нашата политическа традиция, които са само едни. Дълго време се заблуждавахме, че единството на земеделците е в ръцете на техните лидери, които творяха разединение и това ни доведе до риска да има повече лидери, отколкото земеделци. Сега е ясно, че единството е в ръцете на земеделците, те са там, където се прави политика в полза на народа и това ни дава възможност отново да разширяваме нашето присъствие в политическия живот на страната.

Как виждате бъдещето на Земеделския народен съюз?

Това, което се случва с целия български народ през последните години, се случва в частност и със земеделците – подритвани, използвани, разделяни... Всъщност, почти няма българско семейство, в което да не присъства земеделската традиция. И днес у нас има много хора, които носят в себе си земеделската идея, но не виждаха досега начин да я изявят и реализират. Нямаме друг път, освен да се погледнем в очите и да разберем, че не сме различни. Лидерите идват и си отиват, но Земеделският съюз остава и аз искам да оставя след себе си един истински силен земеделски съюз. Често съм приемал непосилни, тежки каузи и тази е на дневен ред. Не са ми вкусни вносните домати, не искам да отглеждаме децата си с чужди продукти, а българското кисело мляко да се прави от вносни сухи млека. Липсата на земеделското движение в българската политика е очевидна и ние трябва да възстановим своите позиции.

Занимавате ли се със земеделска работа?

За съжаление, прекалено рядко. Всъщност, благодарение на ЗНС, моят професионален живот върви близо до земеделието. От много години се занимавам с проблемите на финансирането и подпомагането на земеделския отрасъл, неговото развитие и насърчаване. Познавам доста земеделски производители и се възхищавам от това, което правят, от начина, по който успяха да развият своите стопанства.

Как прекарвате времето си извън парламента? Имате ли хоби?

Времето извън парламента прекарвам предимно в пътуване и срещи с хората в страната. Малкото оставащи почивни дни са посветени на семейството и дома. Обичам да готвя, да експериментирам в кухнята. Това е работа, която изисква концентрация, въображение и ме откъсва от ежедневието. Същевременно се радвам на добрите оценки от страна на семейството и приятелите.

Остава ли ви достатъчно време за семейството?

Опитвам се да ми остава, но всяка обществена работа иска своите жертви. Затова се старая, когато съм у дома, да прекарвам истински пълноценно моментите с близките си. Обичаме да пътуваме, часовете, които прекарваме заедно с децата и съпругата ми в колата или обикаляйки някъде, са незаменими - те са време, посветено изцяло на нас, без обичайните домашни грижи. Моето семейство е центърът на моя живот, огледалото, в което се отразява всичко, което правя навън. Човек не може да живее без своя център. Настина вярвам в това и се чудя как държавата ни успява все още да съществува “балансирайки”...

Коя е най-голямата изненада, която сте правили за съпругата си? А тя на Вас?

При нас изненадите не са на мода. Предполагам, защото трудно можем да се изненадаме. Ние се стараем да сме заедно тогава, когато можем и се познаваме прекалено добре. Аз постоянно усещам подкрепата на съпругата ми и това ми дава огромни сили, за да продължавам напред. Катя е много различна от мен и в това е силата на нашата връзка.

Планината или морето е предпочитана дестинация за почивка от Вас и близките Ви?

Предпочитаме да почиваме в България, макар да сме попътували по доста други места. Всяка година ходим на българското Черноморие. Стараем се да покажем и на децата си всички красиви кътчета на страната ни, но ми е много трудно да им отговоря, когато ме питат, защо не е чисто, защо нашите туристически обекти са неподредени, защо морето ни е замърсено. Трудно бих живял някъде другаде и затова се опитвам да променя, каквото мога, тук.

Къде бихте насочили децата си – към образование в България или в чужбина?

Българското образование не е това, което беше, което моето поколение помни. Изоставаме във всяко едно отношение – от информационните технологии, през езиковото обучение, та до учителските заплати и условията, в които учат децата. А да не говорим за стотиците затворени училища в Родопите, в които се преподава Коран. Разбира се, че искам да получат най-доброто, като всеки родител, и затова правя всичко по силите си, за да променим сегашната ситуация. България е обречена, докато не възпитаме поне едно истински грамотно и здраво поколение. Учениците в Европа отдавна учат от таблети, дори Турция купува таблети, ​а у нас тази идея се счита ​за популизъм и още се суетим около колективите, които пишат учебниците.

Как бихте довършили изречението: „Днес му е времето” за... ?

Смелост! Това е най-голямата драма на българското общество – упоритото мъкнене на хомота. Смелостта не е черта на характера, а състояние на духа. Днес му е времето да променим държавата си, защото утре може да е късно. Когато виждаме, че за двадесет години намаляхме с два милиона, че бедността и мизерията обхващат все повече хора - нямаме повече време. Смело и решително трябва да свалим хомота и да построим България такава, каквато искаме да бъде. Надявам се повече хора да имат тази смелост, за да успеем.