ЕКИПЕН ИГРАЧ СЪМ, НО В КУХНЯТА НЕ ПУСКАМ НИКОГО!

_DSC8509

Казват, че до всеки успял мъж стои една силна жена. Така ли е и във вашето семейство?

Румен: Не знам дали съм успял, но съвсем уверено мога да ви посоча жената, която ме кара да се чувствам така. Колкото и банално да звучи, хармонията в личния живот е голямо предимство, това дава възможност на човек да разгърне възможностите си извън дома. Катя е много различна от мен, човек със собствено мнение, собствени занимания и емоционалност, която е далеч от моята. Винаги е готова да се бори докрай за своето и да отстоява мнението си до последно. Понякога е доста по-категорична и по-крайна от мен в преценките си за хората и събитията и често споделя открито това, което мисли. Повечето ни приятели, които знаят колко сме различни, се чудят как оцеляваме заедно.

 

Как и къде се запознахте със съпруга си? С какво ви спечели този мъж?

Катя: Запознахме се в сградата на Земеделския съюз. Аз бях студентка първи курс в УНСС, току-що се бях преместила в София и се включих в младежката земеделска организация. Имам слаб спомен от тази първа среща. Следващите месеци бяха изпълнени с предизборни събития, усетих как случайните ни срещи станаха много чести и престанаха да бъдат случайни. Спечели ме с голямото си сърце, с чувството му за справедливост и достойнство. Уравновесеният му характер контрастира и действа отрезвяващо на моята емоционалност. Това е човекът, на когото винаги можех и до днес мога да разчитам.

 

Как след толкова години брак се поддържа искрата на любовта?

Румен: Всъщност, никога не съм гледал на тези години като много. Сякаш беше неотдавна и бяхме същите. Искрата никога не е угасвала и това прави отношенията ни изключително хармонични. От момента, в който срещнах Катя, аз бях сигурен, че това е моята жена и летоброенето, което нормално започва от деня на сватбата, някак си ми изглежда безсмислено и несъотносимо към нас. Когато броиш, очакваш да има начало и край, при нас не е така. Тази искра е и крайното решение на всички нерешими проблеми, а такива винаги изникват. Въпреки заетостта, ние се опитваме да прекарваме всеки свободен момент заедно и това не ни омръзва. Напротив, тези моменти са наистина най-приятните в ежедневието ни.

Катя: Споделеното ежедневие, общата ни работа (двамата сме работили заедно в определени периоди) и интереси, желанието да споделим как е минал денят, когато не сме били заедно, допринасят за задълбочаване на любовта и изграждане на взаимно доверие. Ежедневните малки жестове, топлото и мило отношение правят любовта с годините все по-силна и по-устойчива на дребните житейски ситуации. Взаимната ни подкрепа и помощ във всяко нещо, с което се захванем, са неизменна част от ежедневието ни.

Всички влюбени двойки имат своя любима песен. Коя е „вашата“ песен и защо ще я помните завинаги?

Катя: Песента от филма „Титаник”. Истината е, че така се случи, че малко преди сватбата ни излезе филмът "Титаник". Гледахме го заедно и преживяхме емоцията. И двамата харесваме изпълненията на Селин Дион и когато на нашата сватба ни попитаха коя ще е първата песен, и двамата казахме Селин Дион с "Титаник".

Румен: Може и да не е най-очакваният избор, но и до ден-днешен с вълнение слушаме тази песен. Аз си спомням онези три часа в киното, а Катя - сватбата.

Политическата работа изисква голяма част от времето на съпруга ви да бъде посветено на хората. Как приемате дългите му отсъствия от дома и обиколките му из страната? Свиква ли се с това изобщо?

Катя: Политиката винаги е била част от живота ни. От момента, в който се запознахме, той беше политически ангажиран. Аз също бях възпитана в любов към земеделската идея и ми доставяше удоволствие да прекарвам свободното си време в БЗНС, по митинги и конгреси, които тогава се случваха доста често. Това бяха интересни години, в които политиката се променяше много бързо - имаше извънредни конгреси и извънредни парламентарни избори. В по-младите ни години аз пътувах заедно с Румен често. Сега все още се случва, но много по-рядко. За нас политиката е част от семейството ни - всяко пътуване или организиране на личен празник от самото начало е съпроводено от въпроса, особено ако е събота или неделя, дали няма планувано събитие, свързано със ЗНС. Рожденият ден на Румен е близо до датата, на която се отбелязва на Славовица годишнина от убийството на Ал. Стамболийски, и неизменно се проверяват датите и дните. Неговите отсъствия от дома, поради участието му в политиката, са неизменна част от съвместния ни живот от самото му начало и аз винаги съм го разбирала.

 

Труден ли е балансът?

Румен: Не мисля, че става дума за баланс, за мен домът е защитена територия, която се старая да не деля с политиката и там няма какво да компенсирам или балансирам. Присъствието ми вкъщи е пълноценно и осезаемо. Онези, които ме познават, знаят, че обичам да готвя. За мен кухнята е особено поле на изява, където обичам да съм сам, за разлика от отборната работа в политиката. Обичам дните, когато мога да поработя час-два насаме, да ухае приятно и накрая да изненадам семейството или гостите с нещо вкусно. Най ме радват добрите оценки на трапезата, празните чинии и чаши, и дългите разговори след това.

 

Имате ли общи хобита и какво обичате да правите заедно? Как разпускате?

Катя: За щастие, повечето интереси, които имаме, са споделени, а някои съвпадат и с професионалните ни занимания в момента. Освен политиката, която ни е свързала изначално, имаме общата страст към виното. Най-приятният начин за разпускане е да пътуваме, независимо къде. Още по-приятно е, ако пътуването е свързано с виното. Обичаме да посещаваме винарни в България и в чужбина, пропътували сме доста километри и сме стигали до невероятни кътчета, за да посетим някои забележителни винарни. Отпускането в края на деня предпочитаме да е в семейна обстановка с децата, след кратка разходка. Спортуваме рядко, но и тогава предпочитаме да сме заедно.

Румен: За мен най-приятният начин за разпускане е вечерята вкъщи. За нас това е събитието на деня, сядаме заедно с децата, обсъждаме случилото се, споделяме и това продължава повече от час. Това е най-ценното ни време, но за съжаление, напоследък имаме доста пропуснати вечери. Обичаме и да се разхождаме заедно, имаме си нашата рутинна вечерна разходка, която е повече повод да поговорим, отколкото физическо усилие и това я прави желана.

 

Кой е най-щастливият момент от съвместния ви живот? И най-тежкият?

Румен: Струва ми се, че и двата ни предстоят.

Катя: Нямаме най-щастлив и най-тежък. За мен най-щастлив момент е сватбата ни. Ражданията на децата ни са физически тежък момент, но и повод за неописуемо щастие. И при двете раждания съпругът ми беше с мен и аз няма да забравя това. Животът ни поднася ежедневни изненади и може би Румен е прав, всичко предстои.

 

За какво не ви остава време?

Румен: За страшно много неща, преди всичко имам нужда от повече време да бъда със семейството си, да виждам децата си.

 

Кога за последен път ходихте на кино заедно и кой филм гледахте? Имате ли си други любими развлечения?

Катя: Напоследък все по-рядко ни остава време за развлечения. В началото на годината имахме приятели на гости и с тях се разходихме на Витоша. Усещането е незаменимо. Обичаме да сме сред природата и това ни липсва.

Румен: Не ни остава време, ако днес бяха пуснали "Титаник", сигурно нямаше да сме го гледали. Използвам почивките, за да почета. Последната интересна книга, която прочетох, беше биографията на Ариел Шарон, писана от неговия син. Много интересен поглед върху живота на един наш забележителен съвременник.

 

Имате две деца - Ива на 13 г. и Йордан на 10 г. Със сигурност, както всички родители, искате най-доброто за тях. Къде искате да учат и да се развиват?

Румен: Като всички българи, ние искаме децата ни да растат в България и да се развиват тук. Всъщност, като родител ежедневно се замислям дали това, което правим в политиката, е добре за следващото поколение. И децата не ми спестяват въпросите, често се затруднявам да обясня защо е трябвало да ходя някъде далеч, с кого съм се срещал и защо. И двамата по свой начин следят това, което правя, и понякога ставам свидетел на интересни коментари от тяхна страна. Иска ми се да са като нас, да намерят добри причини да останат тук и да се опитат да променят живота към по-добро.

 

Каква е рецептата ви за успешна политическа кариера и щастлив семеен живот?

Румен: Рецепта няма, поне не съм виждал такава. Не бих се наел и аз да я пиша, защото имам чувството, че далеч не съм постигнал всичко, което ми се иска. Всъщност, и политиката, и семейството са естествена част от живота и всеки разбира успеха там по различен начин. Правил съм много различни неща в живота и не гледам на политиката като на кариера. Макар да се занимавам с политика цял живот, съм уверен, че всеки като мен има един ограничен период от време, когато реално може да направи нещо за хората, да остави следа. Останалото е подготовка за този момент.

IMG_7587

Румен Йончев

Както сам казва, селянин от Пловдивско, роден потомствен земеделец. Завършил Английската езикова гимназия в Пловдив и международни икономически отношения в УНСС. Занимава се с политика от студентските години, когато подпомага международния отдел на земеделския съюз и по-късно е избран за международен секретар на ЗНС. През 1999 година създава екипа в Държавен фонд "Земеделие" за разработване на Агенция САПАРД и през 2001 г. постига акредитацията на първата в Централна и Източна Европа разплащателна агенция. Малко по-късно, царското правителство и ДПС се освобождават от него и следва завръщане към бизнеса като мениджър и консултант на множество инвестиции в сферата на земеделието и недвижимите имоти. В края на 2012 г. навлиза в голямата политика, когато е избран за председател на Земеделския народен съюз и си поставя за цел възраждането на земеделската организация. На парламентарните избори през 2013 г. подкрепя Коалиция за България срещу ГЕРБ и е избран за народен представител в 42-рото Народно събрание. Година по-късно заедно с Николай Бареков застава в основата на съюза между ЗНС, "България без цензура", ВМРО и „Гергьовден”, с което прави заявка за сериозно участие на земеделците в бъдещото управление на България.

 _DSC7636

Катя Йончева

Родена във Видин, възпитаничка на Английската гимназия там и на УНСС - София. Активен член на младежкото земеделско движение през 90-те. Занимава се с маркетинг на българско вино на международните пазари. По-късно става един от първите вносители на вина от Новия свят в България. Омъжена е за Румен от 1998 година.