Паметта на загиналите земеделци в бунтовете през 1900 година ще бъде почетена на събор днес от 10 часа в местността «Грекова могила»

Паметта на загиналите земеделци в бунтовете през 1900 година ще бъде почетена на събор днес от 10 часа в местността «Грекова могила» край Дуранкулак. Събитието се организира от Областното настоятелство на Земеделския народен съюз – Добрич. Кметове, общински съветници, действащи и военни от резерва ще поднесат венци на паметника на майката на могилата на падналите жертви. Преподаватели, ученици и граждани също ще отдадат почит пред монумента.
В миналото са правени безуспешни опити да се омаловажи този първи по време селски бунт в Югоизточна Европа, но в народната ни памет и в историческите архиви са съхранени от праха на забравата данни за всичко, което е станало в онова далечно време по тези места.
Благодарение на тях сегашните и идни поколения добруджанци имат и ще имат основание да се гордеят със своите деди и прадеди, със своите предци, които с голи ръце, с мотики, брадви, вили и ченгели, сопи и дървета се вдигнаха на бунт, за да защитят правото си на живот.
Селските вълнения от 1899-1900 г. обхванали цялата страна, завършват не случайно с бунта на добруджанци при Дуранкулак. Защото началото на земеделското сдружение в Южна Добруджа тръгва от пролетта на 1894 г., когато в Балчишка околия е създадено земеделско дружество "Добруджа", а две години по-късно и "Първата българска земеделческа дружина" във Варна, с главно поле на действие Добричка и Балчишка околии.
До гласуването на закона за натуралния десятък на 15 януари 1900 г. от Десетото обикновено народно събрание, селското събрание в Добруджа се разгръщало с все по-голяма, сила, която се проявявала в протестните митинги от Шабла, Крушари, Пчеларово, Паскалево, Победа, Красен, Каварна и другаде в Добруджа. Но най-активни в тези вълнения са били селяните от Гьоре /Видно/, Гиорман /Пролез/, Сарь Муса /Смин/, Караманлии /Ваклино/, Сатълмъш /Езерец/, Дуранкулак, Гаргалък /Вранино/, Караалар /Нейково/, Калайджидере /Твърдица/ и другаде.
На 28 май на митинг в Дуранкулак участвали 1800 селяни от Дуранкулашка, Шабленска и Сюлейманлъшка общини, както и селяни от други села на Балчишка околия. Митингът гласувал резолюция, в която се искало премахването на закона за десятъка и се протестирало против произволите на балчишката полиция.
На 31 май кавалерийските ескадрони на 5-и Конен полк от Добрич, придружени от Балчишката конна полиция, обградили бунтовното село Гьоре, където арестували селяни. Само за няколко часа вестоносци разнесли новината за тези арести из цялата околия. Селските камбани биели тревожно и още същата нощ пред селото пристигнали 14-15 каруци със селяни и 40-50 души пешаци от околните села. На следващия ден кавалеристите и полицаите подкарали арестуваните селяни от Гьоре по посока на Караалар. След тях тръгват мъже, жени и деца, които не искат да се разделят от арестуваните. 
Когато стигат до Караалар, войниците се спускат по команда да разпръскат тръгналите след тях, но последните насядали по земята и не искали да мръднат.
Тогава войниците с голи саби започнали да бият насъбралото множество.
Новината за тази жестокост бързо се разнесла из околията. За няколко часа около 5000 селяни се събират и тръгват след войската, която се отправила с арестантите за Сарь Муса. Селяните вдигнали бяло знаме и искали да изпратят своя делегация при офицерите, която да им заяви, че не са дошли да се бият с войската, а искат освобождаването на задържаните и подкарани селяни. Но като отговор на това мирно послание, войниците отвърнали с изстрели, които засвистели покрай множеството. След повторния залп селяните се укрили из високо избуялите жита. Няколкото пушки в ръцете на по-сърцатите селяни отвърнали на огъня и тогава паднал ротмистърът, който издал заповедта за стрелба. След кратка престрелка войниците се оттеглили на северозапад, по посока на Акънджии /Граничар/ и тогава хората помислили, че ще се откарат ранените към Стаевци, а множеството се отправило към Дуранкулак. Но когато стигнало до височината пред селото, срещу селяните се задала конницата с извадени саби и викове за атака. Войниците се отправили към могилата откъм оная страна, където нямало въоръжени селяни. Там множеството било подложено на кървава сеч. Само за по-малко от половин час били убити и ранени около 400 селяни. Убитите тогава и умрелите по-късно били общо около 90 души.
В неравния бой някои от селяните геройски се отбранявали. Такъв бил случаят с Георги Камберов от Карапча, който с кривака си успял да удари идващия срещу него кон, след което последвал саблен удар. Съсеченият не паднал, успял с ръкопашен бой да измъкне сабята от ръцете на конника, но притеклите се войници го съсекли.
Мъжествено загинал и Костадин Нанев от Дуранкулак, който се отбранявал с ножчето си, докато бил умъртвен.
Така жестоко бил потушен бунтът при Дуранкулак. Вестта за кървавата касапница бързо се разнесла из цялата страна. Селячеството настръхнало.
В бунта на добруджанските селяни от 1 юни 1900 год. при Дуранкулак най-много жертви дали шабленци, селяните от Дуранкулак, Видно, Пролез, Смин, Нейково, Ваклино, Езерец и Крапец, Горичане, Сърнино, Стаевци, Белгун, Твърдица, Бежаново.
След подушаването на бунта по-дейните участници в него не можели да останат повече по родните си села, където властта започнала преследването им.