Не чакайте чужденци да изкупят нивите

Липсата на конкурентоспособност сваля цената на земята, казва Румен Йончев

Земеделието е сочено като един от секторите, които могат да се развиват добре в криза. Така ли е обаче у нас? Какви са трудностите пред земеделските производители и какъв е пазарът на ниви в момента? Потърсихме отговор на тези и други въпроси, свързани с аграрния сектор, от Румен Йончев, председател на Земеделския народен съюз.

- Г-н Йончев, изгодно ли е да се инвестира в ниви у нас? Какви са предимствата и недостатъците на подобна инвестиция?

- Земеделската земя е много особен обект на инвестиция и не бива да се подхожда към нея по същия начин, като към апартамент или строителен терен. Инвестициите в ниви имат смисъл най-вече за онези, които обработват земя и се занимават със земеделие и в този смисъл това не са типични инвестиции в недвижим имот. Оборотът на земеделски земи не се подчинява на същите правила и не бива да бъдат смесвани нещата. Това се потвърждава и от развитието на пазара у нас, което не следва това на останалите недвижими имоти. Причината е, че цената на земеделската земя може и трябва да се диктува само от това какво се произвежда от нея. Що се отнася до предимствата, те са големи за земеделските производители, но само тогава, когато цената е плод на реалната продуктивност на земята. В противен случай земеделските производители нямат никакъв интерес да купуват земя, а ще я наемат, докато спекулативният балон се спука и цените се нормализират.

- Как бихте описали "средностатистическата" нива у нас и какви са парцелите, които биха били от полза за земеделските производители?

- Естествен е интересът към комасирани по-големи площи. Българското земеделие по ред причини се разви в посока на големи високопродуктивни и механизирани стопанства, за които най-удачно е да ползват и добре групирани площи. От друга страна в резултат на реституцията на земеделските земи реалната структура на собствеността е доста раздробена и в голяма степен неуредена. Съществуват много съсобствени имоти, множество наследници, което прави проблема сериозен. При среден размер на парцелите от около 5 декара работата на земеделските стопани е изключително затруднена. Те са принудени да работят със стотици собственици на земята, да имат договорни отношения с тях с всичките следващи от това усложнения. Поради това е много важно по един или друг начин да се стимулира процесът на окрупняване на парцелите, той е в полза и на собствениците, и на ползвателите на земите, защото повишава стойността на земята и същевременно я прави по-ефективна за обработка.

- Какъв е пазарът на земеделска земя в момента? Добри ли са цените и какво може да се очаква в бъдеще - ще поевтиняват или ще поскъпват селскостопанските парцели?

- Пазарът на земеделски земи не е свързан с този на останалите недвижими имоти. Преди няколко години навлизането на инвестиционни фондове на този пазар поради изчерпването на някои други възможности доведе до надуване на цените и до

фактическото им отклоняване от икономическата реалност. Това от своя страна не позволи на истинските земеделски стопани да купуват земя, защото достигнатите ценови равнища бяха продиктувани от повишено търсене, идващо извън земеделския сектор, и не отговаряха на икономическата логика. В момента единствените купувачи на пазара са земеделските производители и цените се диктуват само и единствено от качествата на земята и от производителността. Времената са трудни от гледна точка на финансиране на подобни покупки и това доста ограничава пазара.

- Появиха се тези, че високите цени на нивите водят до оскъпяване на продукцията и изчезване на българските продукти от пазара. Имат ли основание подобни твърдения и защо?

- Несъмнено, цената на земеделската земя и рентата са важен елемент от ценообразуването на земеделската продукция. Още по-важно е, че те определят и конкурентоспособността на земеделието, защото не е тайна, че българските земеделски производители получават доста малка част от субсидиите, полагащи се на техните европейски колеги. При положение, че земята поскъпва, цените на всички останали компоненти на земеделското производство като машини, торове, семена и препарати са вече на международно ниво, логично е силно да пострада конкурентоспособността на нашето производство и българските продукти да станат по-скъпи от вносните. Това в крайна сметка ще доведе до спад на цените на земята и до ниски доходи в земеделието, защото това са двете компоненти, зависещи от вътрешни фактори. Въпрос на политика е те да бъдат правилно управлявани, за да няма фалити и бедствие в земеделието.

- Има ли фалити в земеделието в момента и какви са причините?

- Факт е, че реалният брой на земеделските производители спада, секторът продължава да е силно рисков, липсва адекватна застрахователна политика. Същевременно благодарение на възприетата структура на европейско субсидиране се развива производството само на определени култури, които са екстензивни, производство, което е силно механизирано и не създава работни места, нито поминък за селата. При това положение една лоша година може да срине сектора земеделие и да го върне с десетилетие назад. През изминалите години цели сектори от земеделието изчезнаха или бяха силно потиснати поради липсата на конкурентоспособност. При влизането в Европейския съюз бяха копирани едни модели на Общата селскостопанска политика, разработени преди няколко десетилетия в условията на традиционното европейско семейно земеделие и нямащи нищо общо с наследената от комунизма структура у нас. Това е основната причина за доста неравномерното развитие на нашето земеделие днес и за тежките дисбаланси.

- Как ще се отрази по-малкият брой стопанства на цените на земеделската земя?

- Процесите на намаляване на броя на земеделските стопани са, от една страна, резултат от липсата на конкурентоспособност на земеделските стопанства поради неадекватната политика. А от друга страна, те са плод на прибързаните инвестиции на различни фондове и капиталови структури извън земеделието, които се опитаха да насочат свои свободни ресурси натам. Очакваната от тях спекулативна краткосрочна печалба от препродажба на земята не се получи и те се видяха принудени да започнат да обработват земята. Липсата на опит в управление на земеделски стопанства и налагането на една неудачна за земеделието корпоративна структура не ги прави успешни и те скоро ще трябва да ликвидират тези свои инвестиции, като извадят на пазара на земя доста крупни площи. Целта ще е да възвърнат част от парите си и да излязат от този бизнес. Това неминуемо ще доведе до спад на цените.

- Има ли индикатори, които показват края на еуфорията по земеделието като сектор за спекулативни инвестиции?

- Еуфория не е имало, по-скоро имаше значителни свободни финансови ресурси на разположение на инвеститорите. Това вече не е така. Същевременно прокламираният интерес на чужди инвеститори в земеделието и очакванията за огромни китайски, арабски и други инвестиции не се сбъднаха и няма как да се случат. Тези страни ще продължат да бъдат добър пазар, но чуждите инвеститори няма да дойдат да правят земеделие у нас. Те отлично осъзнават, че това е един много специфичен бизнес, който не се подчинява на правилата на мултинационалните корпорации. Българското земеделие ще остане в ръцете на българските фермери и те ще са тези, които ще диктуват условията на пазара. Същевременно земеделието остава един от най силно регулираните и субсидирани сектори в европейски мащаб и адекватната политика на бъдещите правителства ще е от огромно значение за неговото развитие. То ще продължи да бъде важен източник както на заетост, така и на икономически растеж за българската икономика.

Мария ПЕТРОВА